ПРО̀СНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Разширен. „Дом“ на български не е такова нещо, дето човек може да влезе, и не е чудно на друг някой език тая реч да има по-проснато значение. Ив. Богоров, ВУБЕ, 6.
