ПРОСОДЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Литер. Езикозн. Прозодичен. Всяка интонационна единица отразява текущия фокус на съзнанието, а паузите или други просодически граници между интонационните единици съответстват на преходите на съзнанието на говорещия от един фокус на друг. БЕЛ, 2004, кн. 1 [еа]. Просодически особености на речта. Просодически компоненти на речта.


Източник: Речник на българския език (онлайн)