ПРОСПЍВАМ, -аш, несв.; проспя̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, св., прех. 1. Прекарвам известно време в сън, в спане. Щом застъпваха на пост, войниците лягаха .. и проспиваха необезпокоявани двата часа, които им се полагаха по службата. П. Вежинов, ЗНН, 21. Вчера той бе проспал целия следобед, бе се събудил само, за да отскочи до ресторанта и отново бе подирил леглото. Ем. Манов, БГ, 30.
2. Прен. Пропускам нещо, оставям нещо да премине неизползвано; пропилявам, изгубвам. „Началникът на радиостанцията проспал предупрежденията на бреговите станции, четвъртият помощник .. не видял патрулните кораби.“ Н. Стефанова, ПД, 54. — Не искам син мързеливец! — Но той е още малък! — Малък, голям — все едно. Който свикне да спи през деня, проспива живота си. К. Петканов, ДЧ, 164. — Изпрати донос срещу Пазвантоглу, .., ама здраве да е, везирите от Дивана дано са проспали доноса му. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 212-213. Правителството на демократи и радикали проспа най-добрите моменти за спасителни акции. Ал. Стамболийски, ДС, 39. Пъхтеше кранът на чешмата зад чамовата стена. Вечер нарочно го оставяхме отворен, за да не проспим рано сутрин водата. Бл. Димитрова, ПКС, 52. Проспивам изгодна възможност. Проспивам удобен случай. проспивам се, проспя се страд. Те знаеха, че животът се дава веднъж и не бива да се проспива. Те знаеха, че той трябва да се изживее полезно. Ст, 1963, бр. 918, 3.
ПРОСПЍВАМ СЕ несв.; проспя̀ се св., непрех. Диал. 1. Подремвам, обикн. за кратко; поспивам, предремвам. Към полунощ .. клюмваха за сън и слагаха глави на лакти по масите, за да се проспят. Т. Харманджиев, Р, 74. Чичо Върбан гледашe телицата като дете .. През зимата пък, .., носеше ѝ наръце вода, а през дългите зимни нощи, щом се проспиваше, ставаше, та ходеше при нея. Ил. Волен, БХ, 27-28. Тръскаха с джипа цяла нощ Гмуреца, чак до зори. Той като че бе се проспал през това време, прозина се и съвсем неочаквано за Ралчо и Костадин каза: — А бе ей, къде сме бре? Ст. Даскалов, СЛ, 41. — А, па аз откога съм будна! — прозина се разсънено жена му. — Като се проспя един път вече... Ил. Волен, НС, 5.
2. Ставам сънлив, сънен (Л. Андрейчин и др., БТР). Проспал се, та не му се говори. Л. Андрейчин и др., БТР, 774.
3. Наспивам се, отспивам си. Когато ся проспа Ной и изтрезне, дозна туй, що бяха направили децата му. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 87. Това йе било сутринта, / сутринта на разсъмване. / Диляна са йе проспала / и йе огъня наклала. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 147.