ПРОСРО̀ЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от просрочвам и от просрочвам се; пресрочване, просрочие, просрочка, забавяне, закъснение, закъсняване. Просрочване на плащане. Просрочване на полица.


Източник: Речник на българския език (онлайн)