ПРОСТА̀ЧКА ж. Разг. Пренебр. Руг. Жена простак. — Ще можеш ли сутрин да ставаш рано, да ми приготвяш закуска? — Е па как да не можа, господжа — у дома всяка сутрин поим свинята. — Уф, че си простачка! Какво те питам, ти какво ми разправяш! Хр. Радевски, Избр. пр III, 237. Тя [Ирина] започна да ругае партията и комунистите като простачка, като жена на полуграмотен и забогатял от войната бакал. Д. Димов, Т, 678.

Руг. или Пренебр. За изразяване на грубо, неприязнено отношение към жена. Пепи и Гретето .. не можеха да си намерят място от яд, загдето съм станала център на изключително внимание .. Простачки! Св. Минков, Избр. пр, 132.


Източник: Речник на българския език (онлайн)