ПРОСТА̀ЩИНА ж. 1. Само ед. Качество на простак; дебелащина, простотия. Поне да беше момче, на мъжете простащината по-малко личи, а то... Х. Русев, ПЗ, 258. Как можеше да изрази презрението си към простащината на тези парвенюта? Г. Караславов, Т, 12. От университета и политехниката излизат и полуобразовани, ..; тесногръдието .. и в крайна сметка простащината нямат установена резиденция. Ем. Манов, ПС, 65.
2. Поведение или проява, постъпка на простак; простотия. Надутата простащина .. на запотени от самодоволство е признак на парвенюто с малко дарби, но с големи амбиции. Ал. Златаров, Избр. съч. II, 15. Той също намираше за простащина да се кръщават невинните деца на оперни и оперетни герои. С. Северняк, ИРЕ, 255. Оная паплач вън на вид е друга, / ала подобно графската прислуга — / простащини, нахалства нямат край. / Ни разстояние, ни почит знай. К. Христов, В, 117. Войнстваща простащина.