ПРОСТЀЯ, -ѐеш, мин. св. простя̀х, прич. мин. св. деят. простя̀л, -а, -о, мн. простѐли, несв., непрех. Разг. 1. Изглеждам по-прост, по-неугледен, по-неестетично или в разрез с модата в сравнение с някого или нещо. Той [Павел] предпочете да остане с Марина. Беше във френч от каре и знаеше, че простее пред онзи тържествен мъж върху капрата. Г. Стоев, 3, 42. К о ц а: .. — Ама да знаеш какво интересно жакетче, Тинче, цялото право, без плетка, полуспортно .. Т и н к а: — Простее. К о ц а: — Амѝ, Тинче!... Н. Русев, П, 54.
2. Държа се като простак, правя някакви простотии. Днес цял ден простя. Δ Стига си простеел. Престани да говориш простотии, дръж се поне малко време възпитано, прилично.
3. Ставам постепенно все по-прост; опростявам, тъпея, дивея. Майката ги напуснала .. Хукнала по митингите. На съпруга си казала, че повече не иска .. да простее в това диво място. ЛБ, 2005, кн. З [еа].