ПРОСТЍВАМ, -аш, несв.; простѝна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Претърпявам силно охлаждане на тялото, което обикн. довежда до заболяването простуда, настинка; настивам, простудявам се, изстивам. След половин час дядо Михал .. нахлупил над веждите черния калпак и вдигнал яката на палтото си. Стар беше той, простиваше лесно. П. Бобев, ГЕ, 17. На едно от представленията Васил простина силно и се разболя от пневмония. Ив. Планински, БС, 28. Отначало спеше в средата на помещението [килия в затвора], сетне си избра крайното легло до самия прозорец. — Аз — казваше той, — съм пълен човек, мене студ не ме хваща. Защо друг да простива... Й. Гешев, ВТ, 12. простива се безл. „Разправят, от краката най-лесно се простивало — чудеше се старата. — Пък на тая поразия [снахата] пак нищо ѝ не стана!“ Г. Караславов, Тат., 217.