ПРОСТЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който може, приемливо е да бъде, простен, извинен; простителен. Противоп. непростим. А сред буките имало чисти полянки, тъкмо за чевермета... — Това пък какво е? — издадох невежеството си, простимо за градско момче. А. Христофоров, О, 57. Простимо е младият икономически министър да допуска грешки. Кеш, 2002, бр. 51 [еа]. Простима грешка. Простимо закъснение. Простимо увлечение.