ПРОСТЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. 1. На който може, допустимо е да се прости, да бъде опростен; простим. Простителни грехове са ония, които чини человек от слабостта на естеството си и неволно или от незнание. Хр. Данов, ППК (превод), 98.
2. Който прощава, дава прошка на някого или нещо; прощаващ. И както Стефан прости на гонителите си, като още го бияха с камение, така трябва и ний словом и делом да показваме простителен дух към неприятелите си. КТЕМ, 97.