ПРОСТЍТЕЛНО. Остар. Книж. Нареч. от простителен. Лечителят [Петър Димков] не пропускаше нито ден, без да се обръсне — нещо, което на неговата възраст изглеждаше простително. Н. Антонов, ПДЖ [еа]. Разбира се, че на големия богаташин е позволително и простително да хвърга парите си за безполезни лекове. Знан., 1875, бр. 7, 104.