ПРОСТИТУЍРАМ, -аш, несв. и св. 1. Непрех. Имам поведение, водя живот на проститутка. Седем момичета били държани насила и принуждавани да проституират в хотел покрай магистралата. Дем., 2001, бр. 175 [еа].

2. Прен. Непрех. и прех. Неодобр. Служа си с нещо, като го изопачавам, погазвам, осквернявам, обикн. с користна цел, напр. получаване на материални облаги. Преди войната .. думата демокрация е вдъхвала респект. След Ялта думата залиня. Ортега дори твърди, че с нея са започнали да проституират. Тя била произнасяна от хора, които я разбират противоположно. Дем., 2001, бр. 171 [еа]. И как тъй .. си позволяват да проституират и тази светла у народа идея за съединението. П. Р. Славейков, ПХС, 5. Проституира с изкуството. Проституират със съвестта си.

3. Прех. Книж. Излагам публично на показ нещо лично. Разчленявайки, философията .. преобразува самия дух в познавателен и анализиращ акт. Поезията е безсрамна, тя оголва и проституира това, което трябва да остане затаено, душата, чувството, всяка непосредственост. Култ., 2004, бр. 17 [еа].

– От лат. prostituo ‘излагам публично; опозорявам’ през нем. prostituiren или фр. prostituer.


Източник: Речник на българския език (онлайн)