ПРОСТИТУЍРАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от проституирам. В специална инструкция към градоначалниците, депутати предлагат да се забранят проституирането и скитничеството. С, 2004, бр. 4248 [еа]. Неистовството на двамата влюбени .. иде и като протестиране, прикриване, а защо не и проституиране на фикционалния характер на най-дълбоката ни същност. ЛФор., 2002, бр. 27 [еа].