ПРОСТИТУ̀ЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Занятие (действие или практика) на жена, която изпълнява сексуални услуги на мъже срещу заплащане; проституиране. Улица „Сердика“, в частта ѝ към булевард „Дондуков“, си бе спечелила славата на борса на проституцията, която не се преследваше. П. Мирчев, СЗ, 54. Трафик на момичета с цел проституция.
2. Това занятие като социално явление. Борба с проституцията. Закон за проституцията. Семинар по проблемите на наркоманията и проституцията.
3. Прен. Неодобр. Недопустимо, неморално поведение или действие, свързано с погазване, оскверняване на нещо срещу заплащане. Културната критика .. може да упрекне културата за нейната деградация до накърняване на чистата автономия на духа, до проституция. ЛВ, 2003, бр. 20 [еа]. Акциите за раздаване на автографи, авторските четения и беседите с читатели не са проява на .. литературна проституция. ЛВ, 2003, бр. 2 [еа]. Политическа проституция. Вестникарска проституция.
– От рус. проституция или фр. prostitution.