ПРО̀СТИЧКО. Нареч. от простичък. — Вие не ме познавате, но аз ви зная и ще си позволя да седна при вас — каза той твърде простичко и дори мило. Ем. Станев, ИК I и II, 34. Боян .. говореше тъй ясно и простичко, че Митко всичко разбираше. М. Марчевски, МП, 68. Моята учителка .. умееше да се облича простичко, но с вкус! Тарас, ТМТС, 18. Геро се усмихна простичко, добродушно. Д. Спространов, С, 264.