ПРОСТОВА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е в някаква степен, малко прост (в 8 знач.), простодушен, чистосърдечен, безхитростен. Беше обикновен човек, сърдечен и простоват. С. Северняк, ОНК, 229. В купа на първенците видях един с достопочтена фигура, .. с поглед благодушен, простоват, с изражение наивно на лицето. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 53.
2. Който е в някаква степен, малко прост (в 10 знач.), недобре образован, с ограничена култура и с груби обноски. Малограмотен и простоват .., през последните години Славян Дойков бе забогатял твърде много. Д. Ангелов, ЖС, 24. „Аз зная, синко, че ме слагаш тук само от симпатии .. Защото съм неук човек, простоват.“ Г. Стоев, 3, 9. „Обичам много добрия войник Швейк“ .. И те [читателите на книгата] .. обикват този простоват, но сърдечен, храбър, добър човек от народа. ОФ, 1958, бр. 4319, 3. // Който е с външност, излъчване, поведение на прост човек. Млади и стари, красиви и грозни, простовати и съвсем изискани, — всички без изключение се обръщат да я видят добре. Д. Цончев, ЧС, 147.
3. За вид, външност — който е присъщ на бедните социални групи; бедняшки, сиромашки. Вторият в лодката беше самият каикчия. Гяурин човек, дрипав, с такъв простоват вид, какъвто си налага раята, за да мине за загубена. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 301. Та кой е Янко Калиманов, моля ви се — вчерашен хлапак, оръфан един такъв, с груб и простоват вид. Сп. Йончев, СбСт, 156.