ПРОСТОГОВОРЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Само в съчет. със същ. е з и к. Разговорен, разбираем и достъпен и за необразованите език, който не е съобразен с книжовните норми; простонароден. Днес българският език има нужда от много речи, които се изискуват, за да изречем някои отвлечени понятия, и които у простоговоримия ни език не съществуват. Д. Войников, РС, 16.