ПРОСТОДУ̀ШИЕ, мн. няма, ср. Качество или проява на простодушен; простодушност, простосърдечност, простосърдечие, чистосърдечност. От време на време се отбиваме в някоя градина, за да си наберем сливи или ябълки .. Ние протягаме ръце към тях с простодушието на Адама в рая. Л. Стоянов, Х, 124. Ана се оказва по характер по-редовна от очакваното. Думите ѝ често са прями до простодушие. Б. Райнов, НН, 271. — Прекрасни хора са тия селяни .., аз особено ги обичам за тяхното простодушие. Ив. Вазов, Съч. VI, 186. Идилията тряба да са отличава с простодушие и чувствителност. Т. Шишков, ТС, 177.