ПРОСТОТЍЯ ж. Неодобр. 1. Само ед. Качество на прост, неук, глупав човек; невежество, простащина. Иван цапаше бос в горещата пепел на тесния междуселския път и мислеше за простотията на хората. Г. Караславов, Тат., 37. Някои смятат, че човек върви с простотията си, други пък твърдят обратното — че простотията върви с човека. Й. Радичков, В, 213. Тая сутрин, като чистих, отворих ей тая книга — .. пък на̀, нищичко не можах да разбера. — И тя [Марина] се присмя добродушно на простотията си. Г. Караславов, ОХ I, 33. Той е техен първожрец. Поради простотията си те го тачат като божество. М. Марчевски, ОТ, 312. Простотията не ходи по гората, а по хората. Послов.
2. Проява или постъпка, типична за прост, неук човек; простащина. А тия вдигат тостове, всеки си мери приказките, един пиян няма, сватба ли е това? .. Спиро Анчев не иска простотии, иска само да се отпуснат малко! В. Пламенов, ПА, 110. — Ний само преди месец си закупихме жигулѝната .., а сега свекър ми да ни вкара у двора каруца и кон .., но аз тая простотия у къщата си нема да я изтърпя. Ал. Томов, П, 42. Стойко обичаше парата и не беше прахосник, но .. той се страхуваше и от това да не го обвини баща му в простотия и разсипничество. Г. Караславов, С, 128. Не допускай да се извършват простотии.
3. Само ед. Състояние на изостаналост в културно или образователно отношение на група от хора, общество; дивотия. — Право думаш, отче — забеляза учител Христо, — само че мнозина българи все още живеят в простотия и суеверие. Д. Марчевски, ДВ, 31. Простотия беше тогава, простотия и дивотия. Не им трябваха тогава отворени хора, съзнателни войници. Г. Караславов, Избр. съч. II, 458. Васил завари разнебитено, изоставено училище ..; мръсотия и мързел, дошли еднакво от бедността, от простотията и от липсата на ред. Ст. Дичев, ЗС I, 354. Било далечно време: в мрачна простотия, / в невежество дълбоко дремала България. Ив. Вазов, Съч. I, 42. Простотия до шия. Погов.
4. Само ед. Събир. Хора, обикн. от бедните социални слоеве, с ниска култура и образование; простолюдие, беднотия, сиромашия. — Ами изборите? Изборите за какво са? — рече троснато кметът. — За залъгалка на простотията! — допълни Иван Тодоров. Г. Караславов, ОХ I, 468. — Трябва да го прекъснем! — прошепна Касабов. — Ти не го познаваш, тоя човек умее да гъделичка страстите на простотията! Ст. Дичев, ЗС II, 377. — Как можахме да се натикаме в тоя квартал? — закърши ръце Хронева. — Наоколо е само простотия и еснафство. П. Незнакомов, СНП, 52.