ПРОСТРА̀ННО. Нареч. от пространен (в З знач.); обширно, подробно, изчерпателно. Противоп. накратко. Пресветли брате, може би ще имаме време да поговорим за това по-пространно. Нека сега слезем, за да не ни чакат излишно! Й. Вълчев, СКН, 236. Моля ви, кога имате време, пишете ми пространно как ся намирате и как преминувате. АНГ I, 14. В първия том ученият специалист е разгледал паметниците от ХIV век доволно пространно. Знан., 1875, бр. 1, 15.