ПРОСТРА̀НСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до пространство; обемен. Сферата е пространствено тяло, което има пълна симетрия и своя геометрия. Г. Томалевски, АН, 47. Серните атоми образуват напречни връзки между макромолекулите на каучука. По този начин се получава пространствена мрежа, в която серните атоми като мостове свързват отделните линейни макромолекули в различни посоки. В. Цокова, ВС, 57. Водещата позиция на мъже в науката и техниката може да се аргументира с вродени способности на мъжете да решават пространствени задачи. Хр. Домозетов, ОР, 35. Ако точките на фигурата не лежат в една равнина, фигурата се нарича пространствена, например кълбо, куб и др. Планим. VII кл, 5. Учените успяха да проникнат в пространствения строеж на молекулите. Хим. Х кл, 1965, 22. Пространствена структура. Пространствено разположение. Пространствена ориентация. Пространствени измерения. Пространствено решение на архитектурен проект.
◊ Пространствена геометрия. Дял от геометрията, в която се изучават пространствените геометрични форми; стереометрия. Пространствена изомерия. Хим. Вид структурна изомерия, при която атомите в молекулите на изомерите имат различно пространствено разположение; стереоизомерия. Стереохимичен подход на изясняване и проверка на вероятния механизъм на определени реакции. Той се основава на познанията за пространствената изомерия (стереоизомерията). Г. Петров, ОХ, 108. Пространствен изомер. Хим. Химическо съединение, изомер на друго съединение, от което се отличава само по пространственото разположение на атомите в молекулата си; стереоизомер. В резултат на различното пространствено подреждане на четирите различни заместители при въглеродния атом възникват два пространствени изомера (стереоизомера). Хим. IX кл, 2002, 137. Пространствено зрение. Мед. Способност на очите да възприемат в дълбочина пространството и разположението на предметите в него; стереоскопично зрение.