ПРОСТРА̀НСТВЕНО. Нареч. от пространствен. Да, но духът му пътуваше в недосегаеми за човека светове и той присъствуваше само пространствено. Сл. Боянов, СК, 45. Осветлението трябва да е пространствено равномерно разпределено. Хр. Марков и др., ТБ, 165.


Източник: Речник на българския език (онлайн)