ПРОСТРЀЛВАМ, -аш, несв.; прострѐлям, -яш, св., прех. 1. Пронизвам с куршум, стрела или под. някого или нещо, обикн. чрез стрелба с оръжие. Полицай простреля циганин, който се опитал да избяга след опит за кражба. ДТ, 1997, бр. 342, 8. На казармения плац един войник си простреля ръката. Б. Райнов, ТП, 31. Единият от италианците се показа от водата — след миг показаха и рибата, която бе прострелял. Д. Цончев, ЛВ, 58. През зимата, щом бродът замръзнеше, ладията съхнеше под рогозките — печалби никакви. Тогава прострелвах диви гъски. Ем. Станев, А, 147. Наблюдателите удвоиха наблюденията си, простреляха всяко подозрително храстче, но положението не се поправи. П. Вежинов, ЗЧР, 87.
2. Прен. В съчет. със същ. о ч и, п о г л е д и предл. с. Гледам, поглеждам с кратък, напрегнат поглед някого, за да изразя някакво обикн. неприязнено чувство или отношение; пронизвам, изгледвам. Цветан прострелва с поглед девойките ту заканително, ту с насмешка. Ив. Карановски, Разк. I, 34. Като простреля с изпитателен поглед смешните „подсъдими“, Камен избърса с лакът потното си чело. Цв. Ангелов, ЧД, 102. Тя уплашено погледна .. тънкия рус бранник с изгладена нова униформа, който я прострелваше със злобно присвитите си очи. М. Грубешлиева, ПИУ, 224. Изведнъж момчето отметна глава и простреля съдника със зли, зелени очи. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 92.
3. Воен. Изпробвам или прочиствам огнестрелно оръжие чрез стрелба. Едрият мъжага се премери втори път. Но преди да гръмне, той рече като за свое оправдание: — Пушката не е моя… сега я прострелвам. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 352. прострелвам се, прострелям се страд., възвр. и взаим.