ПРОСТРЕЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; простреля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Прострелвам. Никола Попов чу името на Чернева и троснато го задири, а после го прострели с поглед. А. Страшимиров, Съч. I, 185. Като прострелили кралят от неприятелска страна два куршума, той извикал: „Боже мой!“ и паднал от коня. Г. Йошев, КВИ (превод), 291. Един гамен е / прострелен. / Лежи скован във смъртен мраз. / Ти спомняш ли си / тоз гамен? / Това бях аз! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 29. Щом грешника зачу, че дума става / за него, даде ни сами ответ: / „.. / нек гръмовержеца ме прострелява, / ..; / над мене нек излива си гневът: / Не ще постигне нивга свойто мщенье!“. К. Величков, Ад (превод), 132. прострелявам се, простреля се страд., възвр. и взаим.