ПРОСТУ̀ДА ж. 1. Остро възпалително заболяване на горните дихателни органи (нос, гърло), възникващо след силно охлаждане на тялото; изстинка, настинка. Случи се тъй, че .. бях на легло в стаята си, тежко болен от силна простуда, която си спечелих от пътуване на Връбница до един от нашите приморски градове. Н. Попфилипов, РЛ, 81. През зимата се появяват простуди, измръзвания и пневмонии особено у незакалени хора. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 25. От всички страни се чуваха все едни и същи думи — най-обикновени, станали вече банални поръчения да се пазят от простуда, да не смъкват ръкавиците си. Ив. Мартинов, СНУ, 115. Отначало той не обърна нужното внимание, дори отиде в поликлиниката и поиска да му направят няколко нагревки, понеже мислеше, че всичко ще излезе най-обикновена простуда. С. Северняк, ВСД, 162.
2. Прекалено и нежелателно, вредно охлаждане на организма или негова част; простудяване, измръзване, преохлаждане. Пази си краката от простуда.