ПРОСТЪ̀РГВАМ, -аш, несв.; простъ̀ржа, -еш, мин. св. простъ̀ргах, св., прех. Обработвам или надрасквам леко повърхността на нещо, като го стържа. Плуговете едва простъргваха земята отгоре. В. Нешков, Н, 407. С ожесточение подновявам опитите си да раздвижа някаква част от себе си, а когато пръстите на лявата ми ръка колебливо простъргват върху камъка, мислено надавам радостен вик. Н. Ватов, СКЕ [еа]. простъргвам се, простържа се страд.