ПРО̀СУРА ж. Диал. Просфора. — Ами да меси хляб може ли? — обади се пак същата болярка с чипия нос. — Може. И хляб, и шарен кравай, само просури за нафора не меси, не е християнка. Ст. Загорчинов, ДП, 133.


Източник: Речник на българския език (онлайн)