ПРО̀СФОРА ж. 1. Църк. Кръгъл пшеничен обреден хляб, обикн. с изображение на кръст и инициали или фигура на Св. Богородица, употребяван при литургия за свето причастие, за помен и др. в православното богослужение. Най-напред взеха нафора старите и, когато дойде ред на Дойчина, свещеникът избра две просфори, подаде му ги, благослови го и му продума. К. Петканов, ЗлЗ, 13. Свещеникът зима пет просфори. От първата просфора изважда една част за възпоминание на Иисуса Христа. Д. Манчев, НН (превод), 143. Случват се в някои дни и по пет и по шест литургии да се служат по църквите в един ден, а катадневно и по две и по три. Затова се и харчат много просфорите и свещите. Н. Рилски, ОМР, 57.
2. Диал. Малки хлебчета за раздаване на задушница; просфорка. — Тогава вземи си Стойна. Тя цял живот ще тича като кон, ще ти носи торбите с просфорите по задушница. Д. Талев, ЖС, 221.
– От гр. προσφορά ‘приношение’. — Други (диал.) форми: п р о̀ с в о р а, п р о̀ с о р а, п р о̀ с у р а, п р о̀ с к о р а, п р о̀ с к у р а.