ПРО̀СФОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от просфора. А между Великдена и жътвата е лятната задушница, .. Трябва да се раздава „одуше“ и като няма жито и наченка от просфорен хляб, поднасяли са череши. В. Караманчев, ЧЗ, 7. Хлебчета, украсени с просфорен отпечатък. Просфорни печати.


Източник: Речник на българския език (онлайн)