ПРОСЪЛЗЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от просълзявам и от просълзявам се. Полуизвърнал глава, той ги гледаше с широко отворени, с безпомощни до просълзяване очи. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 457. Трогнат до просълзяване.
