ПРОСЪ̀НВАМ, -аш, несв.; просъ̀ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разбуждам, събуждам, разсънвам. Тя [девойката] се взираше около си с любопитство на дете, случайно просънено под чужда стряха. Ц. Церковски, Разк., 47. Подполковникът запали цигара .. Подир това се разшаваха и други, като просънени след смъртта на партизанина. Ив. Хаджимарчев, ОК, 188. просънвам се, просъня се страд.
ПРОСЪ̀НВАМ СЕ несв.; просъ̀ня се св., непрех. Разбуждам се, разсънвам се. И тя заспа. На вратата леко се почука. Госпожа Дена се просъни и се услуша. Елин Пелин, Съч. IV, 196.