ПРОСЪ̀НИЦА, мн. няма, ж. Обикн. с предл. в. Състояние на лек, повърхностен сън; полусън, полудрямка. По някое време съм задрямал. Чувам в просъница почукване на вратата. А. Станоев, П, 25-26. Почти не спах .. Цялата нощ прекарах в някаква изтощителна просъница. П. Вежинов, ЗНН, 75. Тъкмо заспа, лавнаха кучетата, та скочи в просъница и излезе навън. Й. Радичков, В, 235. Куче в просъница проскимти — и нищо друго. Елин Пелин, Съч. III, 77. Двата понтера отново излаяха на двора, просъницата изчезна, сякаш я беше издухал горнякът, и той се събуди. А. Гуляшки, ДМС, 6. Но изведнъж прогърмя на дъжд, .. „Страшно, страшно!“ — пресече го ужасът пред нещо непознато и този ужас го изтласка из просъницата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 511.