ПРОСЪ̀СКВАМ, -аш, несв.; просъ̀скам, -аш, св. 1. Непрех. Съскам, издавам съскане изведнъж, еднократно или от време на време, понякога; изсъсквам. Ревът на реката в клисурата проехтя по-силно и разбуди притаените в леговищата си зверове. Първи просъска кръвожадният рис. О. Василев, ЗЗ, 20. Техникът Рашо измъкна от чантата си кръгла червеникава кутия .. и миг след това от отвора ѝ просъска плоското металическо тяло на ролетката. Г. Мишев, НЖ, 19. Като оса просъсква ситно сърпа. / Пази си пръстите от острието! Бл. Димитрова, Л, 64. — Пациентът не е в съзнание. Стърчащата от прегорялото му подуто гърло пластмасова тръба просъскваше в такт с респиратора. В. Лаптев, ЧД (превод) [еа].
2. Непрех. Преминавам отнякъде със съскане; профучавам, просвистявам. Ти днес не чу трите отсечени гърмежа на стражарския пистолет и над главата ти не просъскаха три куршума. Т. Генов, Избр. пр, 97. Вехтий меч / на плочите издрънква .. Пир замахва, / но не сполучва — острието само / край власите на стареца просъсква. В. Петров, Х (превод) [еа].
3. Прех. Разг. Неодобр. Казвам нещо, обикн. злобно, през зъби, със съскане; изсъсквам. После с рязък жест вади от джоба на сакото си пистолет и просъсква: — И да не си посмял да гъкнеш! В. Робов, ПСВ, 99. — Анатема, анатема на еретиците! — просъска той вече седнал. М. Смилова, ДСВ, 200. „Не човек, а желязо!“ — просъскал агентът фашист. / Тихо мъртвият казал: „Не, комунист!“. В. Андреев, ППес., 50. Той видя как жената се приближава леко приведена и готова да скочи, чу как просъскваше някакви думи, а ръката ѝ се движеше все едно, че злобно го промушва с нож. Б. Динева, ТВ (превод) [еа]. просъсквам се, просъскам се страд. от просъсквам в З знач.