ПРОСЪ̀ХВАМ, -аш, несв.; просъ̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Изсъхвам малко, леко или на места, не изцяло. Океанът е заоблил камъка, облепил го с водорасли и охлювчета, при отлив те просъхват под бръснещия бриз. В. Мутафчиева, БС, 64. Минаха няколко дни, просъхнаха снопите, взехме да ги превозваме. Г. Марковски, СК, 151.


Източник: Речник на българския език (онлайн)