ПРО̀СЯЧЕ, мн. -та, ср. Дете просяк. Едничката способност, която ми остана, е да се преобръщам на жалко просяче и да искам милостиня от хората. Елин Пелин, ЯБ, 156. Името му беше Иван, а според занаята му наричаха го „Иванчо просячето“. ИГ (превод), 104. Пред черква стои просяче, / просяче голо дрипаво. Нар. пес., СбВСтТ, 955.
– Друга (диал.) форма: п р о̀ с е ч е.