ПРОТА̀КАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от протакам и от протакам се; проточване. Сделката със „Зодиак“ ще може да се осъществи, и то без протакане. Нашият малък договор също е готов. Б. Райнов, НН, 318. Той беше човек на делото — изпълнителен, .., непримирим враг на протакането и напразното губене на време. В. Райков, ПВ, 5. Аз не обичам протаканията, не обичам отлаганията. Й. Йовков, М, 101. Тактика на протакане.