ПРОТЀГЛЯМ1, -яш, несв.; протѐгля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Преживявам тегло; претеглям. Как е можал Ботйов да протегли такова едно наказание в малкото граденце Александрия, да остане там осем месеца? За невярване! З. Стоянов, ХБ, 119. В жалостното поданство на гърците българите протеглили черно тегло цели пят годин. ВИ, 123. протеглям се, протегля се страд.
ПРОТЀГЛЯМ2, -яш, несв.; протѐгля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Провлачвам, проточвам1; протакам. — Да те срещне дяволът у сред пъкъла, тарторе недни! .. — профуча бае Гето, като протегляше гласните букви от всяка една дума. М. Георгиев, Избр. разк., 149. протеглям се, протегля се страд.
ПРОТЀГЛЯМ СЕ несв.; протѐгля се св., непрех. Остар. Проточвам се1. Ако изучението му [на стипендианта] ся протегли десет години, пък сумата, що му беше наречена, не ся похарче сичката, то има право, .., да получе и сумата, що остана. ЗВЕ, 9.