ПРОТЀГЛЯНЕ1 ср. Остар. Отгл. същ. от протеглям1 и от протеглям се; претегляне.
ПРОТЀГЛЯНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от протеглям2 и от протеглям се; проточване.
ПРОТЀГЛЯНЕ3 ср. Техн. Обработване на метални детайли чрез праволинейно движение на специален режещ инструмент — протяжка, задвижван от металорежеща машина. Външно протегляне. Вътрешно протегляне.