ПРОТЀЗА ж. 1. Мед. Изкуствена част на тялото (крайник, око, зъби или др.), представляваща апарат или приспособление, което замества липсваща естествена част. Обади се един младеж, когото всички знаеха под прякора Кривото, защото вместо крак имаше дървена протеза. Д. Кисьов, Щ, 372. Както ви е известно, „Кибернетикс къмпани“ произвежда ръчни и крачни протези, изкуствени бъбреци, сърца и други заместващи устройства. К, 1963, кн. 4, 7. Зъбна протеза. Клапна протеза.
2. Езикозн. Присъединен допълнителен звук (сричка) в началото на дума за благозвучие.
– От гр. πρόθεσις.