ПРОТЕОЛИТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Биохим. 1. Който се отнася до химическо разграждане, разпадане на протеините. Живите млечнокисели бактерии проявяват много слаби протеолитични свойства, но след като измрат, от клетките им се отделят ендоензими, способни да разлагат белтъчните вещества. Н. Димов и др., ТМ, 135. Протеолитичен процес.
2. Който предизвиква химическо разграждане, разпадане на протеините. За да се преработи млякото в сирене, трябва да се подсири със сирищен фермент .., който спада към групата на протеолитичните ензими. Н. Димов и др., ТМ, 110. Най-често срещаните групи от непатогенни микроорганизми са следните: млечнокисели бактерии, .., протеолитични бактерии, .. и др. Ив. Златев и др., МЗ, 14. Протеолитичните ферменти, към които спадат и панкреатичните, се разделят на две групи — протеази и пептидази, в зависимост от дължината на пептидните вериги, които могат да хидролизират. Я. Басан и др., ТКП, 87. Когато микроби успеят да проникнат в организма, белите кръвни клетки от кръвта се насочват към тях и посредством протеолитични ферменти или други продукти правят усилия да ги унищожат. Л. Митов и др., ВБ, 18. Протеолитичен препарат.
– От англ. proteolytic.