ПРОТЀСТ м. 1. Изразяване на решително възражение (устно или с действия), заявление на несъгласие с нещо, за нежелание на нещо. Работничеството .. издигна своя общ протест против новото грубо посегателство върху неговите права. Г. Георгиев, Избр. пр, 476. — И каква е била причината за тоя взрив у Румяна? — Протест, разбира се, протест срещу бащата. Б. Болгар, ОП, 88. Директорът на клона подаде оставка в знак на протест срещу връщането на Борис във фирмата. Д. Димов, Т, 81. — Защо ни каните, щом не давате да се изкажем? — обади се книжарят. .. Шумът нарасна застрашително. .. Понесоха се протести, някои станаха прави, ропотът се засили. Ем. Станев, ИК I и II, 69. Народа ни чрез разни протести, мирни и въоръжени, заяви своето незадоволствие. НБ, 1877, бр. 64, 249. Колективен протест. Страстен протест. Социален протест. Стихиен протест. Вик на протест. Масови протести. Вълна от протести. // Писмено изложение на решително възражение, заявление на несъгласие с нещо. Търсили ме в къщи да подписвам някакъв протест срещу гонението на евреите, та трябва да видя. М. Грубешлиева, ПИУ, 235. По тоя повод в. „Народност“, който изразяваше демократическите стремления на емиграцията, обнародва един енергичен протест. С. Радев, ССБ II, 85. В края на месеца Ботев намисли да напише протест. Ст. Дичев, ЗС II, 598.
2. Финанс. Юрид. Нотариално или по съдебен ред известяване на кредитор за отказ на длъжник по полица да я изплати на датата на падежа. Протест на полица.
3. Юрид. Писмено прокурорско искане за отмяна или изменение на съдебен или административен държавен акт или за прекратяване на незаконно действие на длъжностно лице.
– От лат. protesto ‘заявявам открито’ през рус. протест или нем. Protest. — В-к Българска дневница, 1857, бр. 5.