ПРОТЕСТА̀НТИН, мн. протеста̀нти, м. Остар. Протестант. Бунтовник в душата си, той беше ставал вече веднъж протестантин, само за да бъде против православните. Й. Йовков, ПК, 164. В същото време са появи в Търново някой си протестантин Лонг, който беше обърнал къщата, в която живееше, в капелла. Р. Каролев, УБЧИ, 143.
Прен. Руг. За изразяване на осъдително, назидателно отношение към някого. — Авраме, ти ставаш от софра без да се прекръстиш, протестантино! Ив. Вазов, Съч. XXII, 11. Друг път поп Никола го [Тонката] срещнал през пости, че носи пиле у дома си. — Гиди фармасонино! Гиди протестантино, — заканил му се с бастуна той. Чудомир, Избр. пр, 234. — Ти Господ нямаш! Протестантин! Й. Йовков, Б, 68. — Не ще молитва, а? Протестантин! Елин Пелин, Съч. I, 76.