ПРОТЕСТУ̀ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от протестувам и от протестувам се; протестиране. А при това, именно тая първа половина от „Молитвата“ се декламира и пее у нас с възторг, .., без никакво протестуване на чувството на истината. Ив. Вазов, Съч. XIII, 90.