ПРОТЍВА1 ж. Диал. Прилика. Аз не му съм протива. Н. Геров, РБЯ IV, 315.

– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.

ПРОТЍВА2 ж. Остар. Съпротива, противене. Преди 80 години Маркс .., въпреки противата на многобройни икономисти, социолози и политици, откри двигателя, който направлява историческия развой. Ас. Златаров, Избр. съч. ІІ, 233. Вдъхновен с любов аз жива, / в душа си вдигнах тебе трон, / и на от съ̀рце, без протива, / теб жална песен за поклон. Н. Геров, БВП, 112.


Източник: Речник на българския език (онлайн)