ПРОТЍВНИКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до противник; противнически. Римската войска била твърде подвижна и с това изтощавала противниковата армия. Ист. V кл, 1980, 195. Адвокатите на двете страни обвиняваха противниковите свидетели в лъжа. Д. Димов, ОД, 123. Противников състезател. Противников отбор. Противникова атака. Противникови самолети.