ПРОТИВОГРЪ̀ЦКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е насочен срещу Гърция или срещу гърците. Тук [в Истамбул] още не беше вдигнато военното положение, обявено във връзка с големите противогръцки изстъпления на 6 и 7 септември 1955 година. Ив. Мирски, ПДЗ, 148. Посоката на [вестник] „Гайда“ е противогръцка. Няма страница от нейния политически дял, в която да не се напада остро гръцкото духовенство, гръцкият патриарх, елинизмът изобщо. Б. Йоцов, ПРС [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)