ПРОТИВОДЪРЖА̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който действа или е насочен срещу официалната държавна власт, обикн. срещу определен режим. — Г-н, Райчев, получих съобщение, че министерството закрива нашето читалище за противодържавна дейност. А. Каралийчев, С, 254. — България пъка от противодържавни елементи! — рече Кумю. — Като че е станало мода да си комунист. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 317. Бях уволнен „завинаги и от всички училища в България по постановление 101“, за противодържавни идеи. Ал. Спасов, С, 89. Нашите другари .. са членували в забранена от закона противодържавна комунистическа младежка организация. Мл. Исаев, Н, 113.
2. Като същ. противодържавен м., мн. противодържавни. Остар. Лице, което действа срещу държавната власт; нелегален. — Войник, какво става тук? — извика Балчев, .. — Един противодържавен се скри в мазето, ей там, в оная сивата къща, гос’дин [господин] ротмистър, и стреля. Ем. Станев, ИК III и IV, 474-475. — Няма, момче. На противодържавни не издаваме свидетелства. И кметът не ми издаде. Кр. Григоров, ОУ, 56.