ПРОТИВОКАНОНЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Църк. Който е в противоречие с някой от църковните канони. Противоп. канонически. Патриархът Йоаким ме осъди на низложение. .. Туй решение на Патриарха Йоакима е противоканоническо и стана с беззаконни и своеволни средства. ПСп, 1876, кн. 11-12, 17. Когато тези два проекта бяха представени на патриаршията, тя най-енергически протестува против тях, като против проекти противоканонически, противовероизповедни, противодогматически и противоевангелски. Р. Каролев, УБЧИ, 169-170.


Източник: Речник на българския език (онлайн)