ПРОТИВОПОЛОЖЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Антитеза, противопоставяне (във 2 знач.). Както уподоблението ся приема от подобни неща, тъй и противоположението приема противните и краси словото. Ф. Велев, КР (превод), 46. От сичките украшения противоположението е що възвишава описанието. Д. Попов, СбРС (превод), 17. Идеята за християнската свобода се развива в сравнение и противоположение между Вехтият и Новият завет. ПСп, 1871, кн. 4, 52.
2. Противопоставяне (в 1 знач.). Идеята за едно подобно владение намери всякога едно деятелно противоположение от страна на народите. Ч, 1870, кн. 5, 141.