ПРОТИВОПОСТА̀ВЯНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от противопоставям и от противопоставям се. Моето вътрешно, инстинктивно противопоставяне на мъжете ме правеше момиче в техните очи. Бл. Димитрова, ПКС, 337. Не катарзисът, а покъртването и .. оттам — противопоставянето, .., такава е механиката на всяко истинско съчувствие. Б. Райнов, ТП, 70. Противопоставяне срещу агресията.
2. Филос. Литер. Антитеза, антитезис. Противопоставяне между добро и лошо, между красиво и грозно.
3. Езикозн. Разграничаване, делене на елементи от езиковата система (езикови единици, езикови категории), при които съществуват определени различия; разграничение, разделение, опозиция. Противопоставяне между съществителни имена и глаголи. Фонемни противопоставяния. Противопоставяне между съществителни нарицателни и съществителни собствени. Противопоставяне по единичност и множественост. Лингвистични противопоставяния. Семантично противопоставяне. Диаметрално противопоставяне.